Цената на доверието - Станка Пенчева

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя.
Да погаля - вместо да ударя.
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

--<-@