"Четири след полунощ-Слънчевото куче" - Стивън Кинг

4.10.2010 г.


"Трябва да бъда своето жалко аз... няма да лъжа никого."
Нилс Лофгрен


"Аз правя това, което правя, по най-сериозни причини: Любов, пари и призвание. Приказките за ирационалното са най-нормалния начин, който знам, за изразяване на света, в който живея."


"Да се спори е чудесно ( без споровете много литературни критици и преподавателите щяха да са безработни )."

"Състоянието на омайване от измислената обстановка може би не е най-доброто нещо на света за един писател."

"... ( по някакво причина подаръците, които изглеждат най-желани, често не работят )."

"Искам още да го обмисля"- в това извинение имаше един цял свят на потенциална промяна."

"... както Достоевски, този умен руснак, беше казал на малкия си брат, когато и двамата били умни млади руснаци: опитай се през следващите трийсет секунди да не мислиш за синеока бяла мечка. Беше трудно да се направи."

"Дори и петнайсетгодишните, които очевидно са предопределени за членове на племето на Разумните, дилемите рядко траят повече от седмица."

"Летовниците можеха да правят каквото си искат ( и го правеха ). Те всички бяха луди и правеха всичко по луд начин. Да съществува с тях - добре. Но да го сбъркат с тях? Не. Абсолютно не."

"Дори и най-добрите бащи не знаят всичко за синовете си, когато тези синове вече са станали на петнайсет."

"Бог не обича страхливите."

"Никой вече не прави нещата здрави. Говорят за чудесата на модерната наука, за синтетика, за нови сплави, полимери, Бог знае още какво. Нямаше значение. Боклук. Наистина от боклук се прави всичко в днешно време и няма нужда да работиш усилено, за да разбереш един апарат, направен от боклук."

"Щом никога не те питат, никога не ти се налага да казваш."

"Ако този въпрос се повдигне - ние трябва да кажем. Ако не - не трябва. Просто това е начинът, по който се правят нещата в света на възрастните. Звучи кофти, предполагам, и понякога наистина е кофти, но така правим."

"Когато си млад и нямаш нито гърне, в което да се изпикаеш, нито прозорец, през който да го изхвърлиш, бракът през цялото време е в напрежение. Няма значение колко се обичате един друг, този брак е като един претоварен кон и знаеш, че може да падне на колене или дори да се катурне мъртъв, ако всички лоши неща се случат във всички лоши моменти."

"Нямаш представа колко е трудно понякога да кажеш "благодаря". Надявам се никога да не разбереш."

"Такъв е светът... Така или иначе, в края на краищата той ни убива."

"Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат."

"Което е минало, е минало и което е сторено, е сторено."

"Светът е пълен със странности."

"Няма нужда да бъдеш тъп, за да бъдеш упорит."

"Казват, че за нас времето е четвъртото измерение и ние знаем, че го има, но не можем да го видим. Не можем дори да почувстваме как минава, въпреки че понякога, особено когато ни е скучно, май че ни изглежда, че го чувстваме."

"Човек никога не си определя среща с късмета - той има навика просто да не идва, когато хората най-много се нуждаят от него. Но ако ти се изпречи на пътя сам... е, разумно е да пуснеш всичко, което държиш, и да се погрижиш за него - да го нахраниш и напоиш, колкото можеш по-обилно. Късметът винаги се отплаща, ако се отнасяш добре с него."

"И все пак да знаеш, че едно неща е там, дори да знаеш, какво е то... това не намалява очарованието действително да го видиш за пръв път."

"Колко ли бързо може да бие сърцето на човек, преди въпросният човек да пукне от страх."

"Чувството на облекчение беше неизразимо и все пак толкова ясно, колкото и усещането, когато било по щастлива случайност, било воден от някакво чувство, някой намери онази сърбяща точка на гърба на другия, която той не може сам да почеше, улучи я точно, за секунда предизвика само с докосването си чудноватото по-лошо усещане, натискането на пръстите... и после, о, благословено облекчение!"

"Винаги имаше начин."

"Още едно от нещата, които добрият бизнесмен трябва да знае, е да разбира кога е победен."

"Ако си тръгнал да лъжеш, трябва да изречеш цял куп лъжи."

"Пластмасата и бетонът съвсем не се понасят."

"Трудът на лозаря е тежък, но дава добри плодове."

"Човек не може да върви против природата си.
.....
Хайде де, човек не можел да върви против природата си. Това е глупост и ти го знаеш. Не е в природата на човека да яде кал, но може да изядеш цяла купа, за Бога, ако някой е насочил пистолет към главата ти и ти каже да го направиш."

"Дяволът винаги има късмет."

"Времето бяга като лудо."

"Това, което може да те изцери, трябва да се изтрае."

"Когато се случва нещо наистина зловещо, не е ли почти задължително човек да е сам?"

"Кучето не знае нищо за осмиците, но дори и куче може да различи неясната форма на вечността, ако инстинктите му са добре тренирани."

"Ключалката е толкова здрава, колкото вратата в която я слагаш. Хората никога не се замислят."

"Чудя се колко бащи имат възможността да видят как ще изглеждат синовете им като мъже? Той няма винаги да изглежда толкова напрегнат - толкова силно опънат - Боже, надявам се, че няма, - но ще изглежда горе-долу така. И Исусе Христе, ще бъде хубав!"

"Да правиш нещата импулсивно е добър начин да тръгнеш в неправилната посока и да си изгърмиш патроните."

"Моля те, не ме спирай. Моля те, не ме събуждай. Това е животът ми."

"Когато имаш работа със скункс, трябва да си готов за миризмата."

"И да си бил веднъж невнимателен, това не значи, че трябва да бъдеш все такъв."

"Когато не съм прав, искам да мисля, че съм достатъчно голям, за да го преглътна, независимо колко ми е мъчно."

"Хората, които само се опитваха да бъдат пестеливи, бяха бедни, неосведомени души, които плуваха по живота в неясно и постоянно състояние на разочарование."

"Още един, купен на старо, няма да е решение, а проблем."

"На ваша собствена отговорност" беше не само това, което той искаше да каже, а и което често казваше, пък и трябваше да се живее, нали?"

"Помнеше какво означава, когато трябва да чакаш - скрит, с пушка в ръка, докато другарите ти се приближават към теб през гората и нарочно шумят, колкото може повече, и се надяваш от дърветата да изкочи нещо и да се насочи към празното място, където чакаш, а полето ти на обстрел е нищо и никакъв един безопасен ъгъл, който минава точно пред другите. Не трябва да се тревожиш, че може да ги улучиш - трябва да се тревожиш само дали ще улучиш елена.
Отначало се чудиш дали можеш да го уличиш, когато и ако се покаже. После се чудиш дали изобщо ще можеш да стреляш. После се надяваш, че еленът ще остане хипотетичен, така че да няма нужда изобщо да опитваш..."

"Не. Не го желая. Светът е пълен с изпитания, но на дванайсет години си твърде млад, за да се срещнеш с тях."

"Не искам никога да бъда на близко разстояние до истината."

"Това, от което те боли, е дългът, в който си влязъл.
Но това, което те довършва, е лихвата."

"Four Past Midnight - The Sun Dog" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви

Получер

"Четири след полунощ-Библиотечна полиция" - Стивън Кинг

1.10.2010 г.



"Страховете от детството са отвратително устойчиви."

"Писането е акт на самохипноза и в това състояние често се случва само някакво припомняне на чувствата и ужасите, които отдавна би трябвало да са умрели, започват отново да ходят и да говорят."

"Животът е като тясна греда над бездънна бездна - греда, по която трябва да вървим със затворени очи. Това е лошо, но не чак толкова лошо. Понякога освен всичко друго ни бутат."

"Трудно е да бъдеш добър."

"Хората са толкова небрежни, толкова малко ги интересува редът, нали разбирате. Най-лоши са децата, но и възрастните правят бъркотии, ако ги оставиш."

"Ако искаш да разбереш как някой се отнася с жена си и децата си, погледни как се отнася с книгите си."
Ралф Уолдо Емерсън


"Казват, че с ласкателство могат да измъкнат всичко от тебе, но се боя, че трябва да ви поискам и два долара."

"Всичко зависи от интерпретацията, нали?"

"Най важното на този свят
е допирът на твоята и моята ръка,
по-важно е от покрива, от хляба, от виното
и винаги ще е така -
защото покривът ненужен е след края на нощта
и хлябът ни добър е само ден,
но твоето докосване и твоят глас
завинаги ще пеят в мен."
Спенсър Майкъл Фрий


"Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти."

"Смешно е как се нареждат нещата понякога - най-чист късмет. Ако има Бог, понякога ти става чудно как Той е завинтил всички винтчета в голямата машина, преди да я пусне да работи."

"Късметът играе абсурдно голяма роля в човешките работи."

"Когато не можеш да намериш нещо, разхвърлянето и ровенето обикновено не водят до нищо. По-добре седни и обмисли всичко отново. Използвай главата си и жали краката си."

"... когато си ерген в малък град, дори и случайните познати стават неумолими сватовници."

"Хората, които са толкова отчаяни, почти вярват, че когато искаш нещо много силно, то може да стане."

"... щом пътят към ада е постлан с добри намерения, хората които се опитват да запълнят дупките по този път, заслужават поне малко уважение."

"Най-добрият начин да вземеш едно неприятно лекарство е да го глътнеш, колкото се може по-бързо."

"... това беше още... когато бях малка. Много отдавна... Може би още преди десет-дванайсет години. Когато по земята са ходили динозаври."

"... да гледаш как хората се срещат с необясними приключения по телевизията, беше забавно... необяснимото губи много от очарованието, когато ти си този, който трябва да се бори с него."

"Направи като Скарлет О`Хара и остави мислите за утре. След като изгрее слънцето, всичко ще бъде много по-смислено."

"След като веднъж си започнал да мислиш за прозорците на покрива, които ги няма, и за хора, които ги няма, а даже и за храсти, които ги няма, всичко става възможно. Как ще потушиш бунта в собствения си ум?"

"Не беше ли казано, че човек не трябва да се навира на вълка в устата, но и че настойчивостта се възнаграждава?"

"Нека мъртвите си останат мъртви."

"Човек не става алкохолик. Той се ражда алкохолик."

"Все говорят за хора, които били с единия крак в бъдещето, а с другия - в миналото, и затова в днешно време не успявали да направят нищо. Но понякога човек се чуди какво ли би станало, ако навремето е постъпил другояче."

"Децата мразят тъмнината и се боят от нея... но тя ги привлича, нали? Тя ги зове, нали? Тя им пее, нали? Нали?"

"Когато си пияница, ти винаги слизаш по-надолу."

"Той беше костелив орех, но и от костеливия орех можеш да извадииш ядката, ако имаш твърд нож."

"Тайните, които са толкова лоши, че трябва да ги крием и от самите себе си... това са най-добрите тайни от всиички."

"Когато си в беда, приятелите ти идват на помощ. Нали са приятели?"

"Единственото, което е по-красиво от момиче след първия и полет, е момиче след първото и..." "Някои неща не минават много дълго време, а други въобще не минават."

"Не можеш да избягаш от Властта - тя е навсякъде."

"Децата са най-добрата храна."

"Някои неща не се променят никога."

"Мисля, че истинската противоположност на страха трябва да е честността. Честността и вярата. Как ти звучи това?"

"За надеждата - говоря за надеждата. Предполагам, че честността и вярата трябва да дойдат малко по-късно."

"И едно е много, а и хиляда не са достатъчно."

"Имаше много истина в сънищата - понякога."

"Хората просто очакват пияницата да умре пиян... дори и когато не е."

"Упоритостта на злото. Как то може да чака. Как може да бъде толкова умело, толкова издръжливо и толкова силно."

"Four Past Midnight - The Library Policeman" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви

"Четири след полунощ-Таен прозорец, тайна градина" - Стивън Кинг

17.09.2010 г.




"Животът е серия от цикли - колела в колелата. Някои се преплитат с други, някои се въртят самостоятелно, но всички имат определена, повтаряща се функция."


"Приятно е да можеш от време на време да се отдръпваш и да казваш: "Има правило, въпреки всичко! Не съм сигурен какво означава то, но за Бога, виждам го!"


"Писането, както го виждам, е съкровен акт - съкровен като сънуването."


"Да седнеш пред пишещата машина или да вземеш молива е физически акт; духовният аналог е да гледаш през един почти забравен прозорец - прозорец, който предлага обикновен изглед под съвсем различен ъгъл... един ъгъл, който превръща всекидневното в необикновено. Работата на писателя е да се взира през този прозорец и да съобщава това, което е видял.
Но понякога прозорците се чупят."



"Правото си е право, справедливото си е справедливо и нещо трябва да се направи."


"Какво приспособяващо се животно е наистина човекът: когато някой ти подава нещо, първата ти реакция е да го вземеш. Няма значение дали е чек за хиляда долари или пръчка динамит със запален съскащ фитил - първата ти реакция е да го вземеш."


"Лудостта не прихваща (освен може би в случаите на продължително общуване)."


"Не беше добре.
Беше прекалено близо до истинския живот, за да бъде добре."



"Жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта ти наистина е всичко, което имаш, не е никаква жена."


"... но този мъжки ум... за Бога... каква гадост!"


"Ровенето в собствените боклуци успокояваше."


"Не този август, нито този септември - през тази година трябва да правиш, каквото ти харесва. Но отново идва време. Винаги идва. Рано или късно ти отново пъхаш нещо в старата си голяма няма уста. Питие, цигара, може би дулото на ловджийска пушка. Не този август, нито този септември...
... за съжаление беше октомври."



"Когато ти дойде идея за разказ, никой не ти дава квитанция. Няма никакви доказателства. А и защо да има? Никой не ти дава квитанция за нещо, което получаваш безплатно... Идеята идва безплатна, чиста и без всякакъв баласт... Писането на разказ винаги малко прилича на кражба и може би винаги щеше да е така."


"Спеше твърде много, а да спиш твърде много е признак на депресия."


"Адът вероятно е като чувството, което имаш, след като си спал твърде дълго или твърде дълбоко в горещ следобед. Най-лошото не беше във физическото усещане. Най-лошото беше в обезсилващото, дезориентиращо чувство да бъдеш извън себе си, някак си да бъдеш наблюдател, който гледа през две телевизионни камери със замъглени обективи."


"Ако четиристотин маймуни блъскат по четиристотин пишещи машини в продължение на четири милиона години, някоя от тях все ще напише пълните съчинения на Шекспир."


"Да си умен, не значи непременно да си честен. Всъщност мисля, че по-скоро става обратното."


"Беше писател. Все пак отговаряше на двете главни изисквания: разказваше приказка, която искаш да чуеш до края, дори и да имаш ясна представа какъв е краят, и беше убеден в глупостите, които изграчваше."


"Говоренето не е доказателство."


"Правото си е право, а честното си е честно."


"Ако хората наистина искаха, винаги звънваха повторно."


"Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш."


"Ако стигна пръв, ще направя белег с тебешир на вратата...
... а ако аз стигна първа, ще го изтрия."



"Промяната е добра колкото почивката."


"Хората често продължават да вярват или се опитват да вярват, дори и когато краят не е само написан на стената пред очите им, но и е написан с букви, достатъчно големи, за да бъдат прочетени от сто метра без бинокъл. Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи... може би след следващото прекъсване на филма за реклами... Без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е.
Но понякога истината пробива стената и ако съзнателно си се опитвал да мислиш или мечтаеш да заобиколиш тази истина, резултатите може да се окажат съкрушителни - все едно че си попаднал на пътя на приливна вълна, която с рев преминава не над, а през вълнолома, издигнат на пътя и, и го разрушава напълно - и него, и теб."



"Човек можеше да бъде нечестен само до известно време - когато нещата продължават достатъчно дълго, те почти винаги се развииват до точка, в която трябва или да кажеш истината, или да изградиш една откровена лъжа."


"Понякога животът наподобява изкуството, нали знаете?"


"В трудни времена... той винаги пишеше лесно. Трудностите дори му бяха необходими. Беше хубаво да имаш подръка онези измислени светове, в които да се върнеш, когато истинският ти е причинил болка."


"Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си... И двете можеш да ги отлагаш... но не вечно."


"Да стигнеш само до средата не е най-доброто, но все пак половината е по-добре от нищо."


"Съществуват само около пет наистина добри разказа, а писателите просто отново и отново ги преразказват с различни герои."


"Ако нещо може да те накара да понесеш шока, това е постояннотоо повтаряне на известни факти."


"Колкото повече остарява човек, толкова по-лесно е да го сплашиш."


"Когато са обхванати от паника, хората могат да извършат действия с почти свръхестествена сила... а усещат огромното напрежение в телата си едва след отминаването на емоциите."


"Любимото занимание на всички. Безкрайни приказки за хора, чиито имена са виждали във вестниците."


"Е, никакви новини значи добри новини, както казват."


"Работата е спасила много хора."


"Човек никога не знае какво ще направят или няма да направят хората от въздесъщото племе на Лудите. В това е техният съмнителен чар. Всичко е възможно."


"Старато правило от Виетнам: "Избий всички и остави Бог да ги дели на добри и лоши."


"Нещата никога не се връщат обратно."


"О, животът беше такава комедия."



"Four Past Midnight - Secret Window, Secret Garden" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви

"Четири след полунощ-Ланголиерите" - Стивън Кинг

12.08.2010 г.



"В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
и стискаше сърцето си,
и го ядеше.

- Добро ли е, приятелю? - му казах аз.
- Горчиво е -отвърна той.
- Но ми харесва,
защото е горчиво
и е мое.

Стивън Крейн"


"Начинът на възприятие на времето... е съвсем индивидуално нещо."

"Времето притежава някакво странно, пластично качество и всичко, което отмине, се връща отново. Когато се качиш на автобуса, мислиш, че няма да те откара далеч - извън града може би, но не по-далеч - и изведнъж - хайде хоп! Оказваш се по средата на следващия континент. Намирате тази метафора леко наивна? Аз също, и както и да я разбирате, все е същото - няма значение. Основната главоблъсканица на времето е толкова съвършена, че даже такива хилави констатации, като тази, която току-що направих, запазват своя звучен и загадъчен резонанс."

"Приказката винаги си има край. Тя е бърза животинка и понякога се изплъзва от хватката ми, но когато наистина я хвана, аз я държа здраво... и тя се чувства отлично."

"Все още вярвам в издръжливостта на човешкото сърце и във всеобщото значение на любовта; все още вярвам, че хората могат да общуват и че духовете, които живеят в нас, понякога се докосват. Все още вярвам, че цената на това общуване е ужасно, невероятно висока... и все още вярвам, че това което получаваш, е много повече от цената, която трябва да платиш. Все още вярвам, струва ми се, в идването на Добрите и в това, че винаги можеш да намериш своя позиция, която да отбраняваш... до смърт."

"Понякога както разказите, така и бебетата излизат на бял свят почти без родилни мъки."

"Не се отказвай от страха си... но и не му се оставяй."

"По моите сметки адът не се е напълнил и наполовина."

"Забелязва не окото, а умът. Тренираният дедуктивен ум."

"В реалния живот съвпаденията не са изключение, а правило."

"Кой знае" е много рискована ситуация за един пилот."

"Трябва да бъдеш внимателен всеки път, когато излизаш от вратата си, защото пред антрето ти започва път, а пътищата винаги водят надалеч. Ако не внимаваш, можеш да се окажеш... ами... просто изметен - странник в странна земя без всякакво обяснение как си се оказал там.

Дж. Р. Р. Толкин"


"Благоразумието е половината от храбростта."

"Възрастните не вярват на децата, особено на слепите деца, да не говорим за слепите момиченца."

"Времето е кратко... Времето е неприятно кратко!"

"Хората мислят по-добре, когато стомасите им са пълни... Просто обикновен природен закон."

"Хората с мръсни костюми не заслужават доверие."

"Първо трябва да се извърши полезно мислене, а след това - полезно действие."

"Да знаеш винаги е по-добре - по-безопасно, отколкото да си в неведение, независимо от това, колко обезкуражен може да се почувстваш, когато разбереш някои факти."

"Не вярвай никога на писателите. Слушай ги, разбира се, но не им вярвай."

"Внимавай за какво се молиш, защото може и да го получиш."

"Всеки статистик ще ви каже, че рано или късно това, което може да се случи, се случва."

"Да се опитваш да спориш с луд е безполезно , и трае много дълго."

"Един мързелив човек никога не може да стане част от ГОЛЕМИЯ ФИЛМ. По никакъв начин... Човек или беше ЧАСТ ОТ ГОЛЕМИЯ ФИЛМ, или НЕ ВЪРШЕШЕ РАБОТА, което беше най-лошият вид лошота, който съществуваше."

"Хората, които заспиват в критични моменти... определено не бяха част от ГОЛЕМИЯ ФИЛМ."

"Напрежението не е полезно за сърцето."

"Освен когато си с жена, от теб не се очаква да правиш нищо съществено в тъмнината. В тъмнината добрата работа преставаше да бъде от значение."

"РАБОТАТА Е ПРОКЛЯТИЕТО НА КЛАСАТА НА ПИЯНИЦИТЕ."

"Дръж всичко под око... Това е важното - просто обръщай внимание на всичко и ще бъдеш добре."

"Такава е природата на политиката - игра на заплитане и разплитане, играна от хора, повечето от които би трябвало да се затворят в стаи с гумени стени."

"Докъде можеш да падаш в нищото?"

"Понякога не можеш да видиш нещата, защото са твърде малки, а понякога не обръщаш внимание на други, защото са твърде големи, твърде очевидни."

"- Знам колко е часът.
- О? И колко е часът?
- Часът е сега и половина."




"Four Past Midnight - The Langoliers" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви

За грешките по пътя - Лара от "Безсъници"

17.07.2010 г.

Изнизват се годините така -
с вините и с уроците човешки-
една ли, две ли-вече не броя
по пътя всички мои грешки...
Отваряла съм грешната врата,
избирала съм грешната пътека.
Ранявала съм. Крила съм ръка-
за помощ трябваше да я протегна.
Винила съм- и себе си, и другите
и, скрита в малодушнички мълчания,
преглъщала съм вик и съм се губила...
Сега е ред на болните признания.
Аз все тъй падам, лутам се, боля,
ала ръка на себе си подавам-
сега си позволявам да греша
и с грешките напред да продължавам.

--<-@

Заклинание - Николай Христозов

15.07.2010 г.

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат, остави, очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

--<-@

Мечтите - Румен Ченков

14.07.2010 г.

Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По мъдри сме. Отново сме на ход.


--<-@

"Зазоряване" - Стефани Майър

13.07.2010 г.




"Детството не е от раждането до определена възраст, възрастта, в която детето пораства и прибира детските неща. Детството е царството, в което никой не умира.

- Една Сейнт Винсънт Милей"



"Когато обичаш това, което те убива, нямаш избор. Нима можеш да избягаш, нима можеш да се бориш, когато това ще нарани любимото същество? Ако животът ти е единственото, което можеш да дадеш на най-скъпото, как да не го дадеш?
Ако наистина обичаш?"


"На този свят не можеш да имаш доверие на никого..."

"Ергенските партита са за хора, които ще тъгуват по независимите дни."

"Съвършенството се постига с практика."

"... да не създаваш някои неща, защото някои творения не се поддаваха на контрол."

"Пести, за да имаш, са казали хората."

"Гласовете в главите на лудите не пращат някой да ги надзирава."

"Децата като цяло никога не ми бяха допадали. Струваха ми се твърде шумни, отделящи често разни неприятни вещества."

"Вярно е, че разумът и любовта по наши дни са често скарани.

- Уилям Шекспир, Сън в лятна нощ, действие III, сцена 1"



"Животът е скапан, а после умираш.
Да бе! Да имах този късмет."


"Чудех се дали, ако през слепоочията ми мине куршум, ще ме убие, или просто ще оплеска всичко, та да се налага да чистя часове наред?

"Мислите подскачаха из черепа като дезориентиран рояк пчели. Жужаха. И от време на време жилеха. Вероятно бяха оси, а не пчели. Пчелите умират след първото ужилване. А мен ме жилеха едни и същи мисли, отново и отново."

"Когато разполагаш с цяла вечност, можеш да пресееш всяка сламка в купата сено, една по една, за да провериш дали е иглата."

"Аз нали ти казах си има брат... Името му е Я млъквай."

"Знаеш ли как най-лесно можеш да удавиш блондинка?... Просто залепяш огледало на дъното на басейн."

"На кой му пука за закона, когато е безсмъртен?"

"Как викат на блондинки с мозък?... Златен ретривър."

"Човек винаги мечтае за онова, което никога, никога не би могъл да има."

"Как умира мозъчна клетка на блондинка?... Умира самотна."

"Личната привързаност е лукс, който можеш да си позволиш едва когато всичките ти врагове са отстранени. Дотогава всеки, когото обичаш, е заложник, който изпитва смелостта и изкривява преценката ти.
- Орсън Скот Кард, Империя"


"Старите навици умират трудно."

"Ако искаш да си част от тайната, важна е официалната версия."

"Някои неща не бива да се изслушват!"

"Талантите никога не се проявяват по абсолютно еднакъв начин, защото не мислим по един и същи начин."

"Никой не може да контролира подсъзнателните си желания... Действително знам. Но знам и че има разлика между случайната мисъл и мисълта, зад която има конкретна цел."

"Само познатото е безопасно. Само познатото е приемливо. Непознатото е... уязвимост."

"Някои бизнес взаимоотношения се мотивират по-добре от страха, отколкото от печалбата."



"Breaking Dawn" - Егмонт България, 2009
превод: Елка Виденова

Желая ти време - Ели Михлер

11.07.2010 г.

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.

Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.

Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.

Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,

Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

--<-@

"Затъмнение" - Стефани Майър

10.07.2010 г.



"Огън и лед

Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън, без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става.

Робърт Фрост"


"... думи като съдба и орис звучаха евтино, когато ги използваш в непринуден разговор."

"Балансът е хубаво нещо."

"Чудовищата не са шега работа."

"Съществуването на чудовища води до чудовищни последствия."

"Ако можехме да бутилираме лошия ти късмет, щяхме да се сдобием с оръжие за масово унищожение."

"Свободна значи свободна."

"По-добре да я уплашиш, вместо да я лъжеш."

"А малко проблеми правят живота забавен."

"Природата следва курса си, ловец - плячката си, безкрайният цикъл на живота и смъртта... Но никога не се случва рибата да се опита да целуне орела. Това не можеш да го видиш никъде."

"Когато откриеш половинката си, никакви правила не могат да те обвържат."

"Не бива да се прибързва с окончателните неща."

"Прошката е свято нещо."

"Не можеш да насилваш нещо, което не притежаваш."

"В загубените каузи има нещо просто неустоимо."

"Омразата е проява на страст."

"Не е интересно да победиш някой, който се предава сам."

"Каква ли награда може да те мотивира, когато имаш всичко?"

"Винаги е по-добре да знаеш колкото се може повече. Все някак ще помогне."

"Ако някой те целуне без твое разрешение, трябва да можеш да изразиш чувствата си, без да пострадаш. Нали палецът ти не беше в юмрука?"

"Да, правилното нещо невинаги е очевидно. Понякога правилното за един е грешно за друг. Така че... успех при разрешаването на ситуацията."

"Можеш да заведеш коня до реката, но не и да го накараш да пие."

"Даде две възможности и аз избрах тази, с която бих могла да живея. Това се нарича компромис."

"Не можеш да пожелаваш нещо, което вече е твое."

"Старостта е бреме."

"Импулсът за битка явно беше определяща характеристика на Y-хромозомата. Всички мъже бяха еднакви..."

"Умните хора оглеждат решенията си от всички страни."

"Някои хора правят всичко възможно, за да се самозаблуждават."

"Тези, които нарушават правилата, нямат право на избор."

"Не правим изключения... И не даваме втори шанс. Влияе зле на репутацията ни."

"Понякога няма начин да се постигне компромис."

"Избрах живота си, сега искам да започна да го живея."



"Eclipse" - Егмонт България, 2009
превод: Елка Виденова

Мъчен човек - Дамян Дамянов

8.07.2010 г.

Казваш ми: “Тежък и мъчен човек!”
Вярно.Такъв съм. Не мисля да споря.
Но във живота - ни лесен , ни лек,
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път-
не хора, а ангели същи небесни!
Пълен със тях е и бъка светът
от лесните хора
те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене,
край нас
и без да ги викаш. Но в лесното само.
В минутата лека и в лекия час,
когато от тях нужда никаква нямаш
празни и леки, със дух- пушек лек-
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща
С най-мъчната дума, с най-лютия лек,
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тежък и мъчен човек!

--<-@

"Новолуние" - Стефани Майър

3.07.2010 г.




"Тез бурни чувства имат бурен край,
умират те в триумфа си върховен,
тъй както огън и барут загиват
в целувката си!
- Ромео и Жулиета, действие ІІ, сцена 6"


"Жените не започват ли да се притесняват за възрастта си чак когато навършат двадесет и девет?"

"Да си център на вниманието не е особено приятно, когато най-редовно ти се случват злополуки. Никой не иска да бъде в светлините на прожектора, когато има вероятност да пльосне по лице."


"Както при всичко друго в живота, просто трябваше да реша какво да правя с това, което ми бе отредено."

"... Но се надявам, че животът, даже и нашият, все има някакъв смисъл. Признавам, че надеждите ми не са особено оправдани... Признавам, че все пак сме прокълнати. Но се надявам, може би твърде наивно, че все си струва да се стараем."


"Бог и раят съществуват, както и адът."

"Ти си човек - паметта ти е като сито. За вашия вид времето лекува всякакви рани."

"Времето минава. Дори когато ти изглежда невъзможно. Дори когато от всяко движение на стрелката на всяка секунда те боли с пулсиращата болка на синина. То се движи неравномерно, в странни подскоци и безкрайни затишия, но все пак минава. Дори за мен."

"Основното, което исках от живота е времето да тече неусетно."

"Къде бе логиката да се придържаш към своята част от споразумението, щом другата страна го нарушава."

"Може би просто имаше много начини да си безразсъден и само трябваше да си отворя очите."

"- Да пием за чувството за отговорност. Два пъти седмично.
- И за безразсъдството във всички останали дни."


"Когато всеки божи ден продаваш идеята, че животът на открито е прекрасен, в крайна сметка те загризва любопитството."

"Понякога упоритостта се възнаграждава. В повечето случаи обаче просто дразни."

"Лююбовта дава сила на другия да те прекърши."

"Понякога... определени неща се задвижват и се оказва твърде късно."

"Не е толкова страшно... Но е достатъчно страшно."

"Когато хората се въодушевят твърде много, се случват неприятности..."

"Любовта е ирационална... Колкото повече обичаш някого, толкова по-нелогични ставаха нещата."

"Животът е толкова сложен... А момичетата са жестоки."

"Това, че не гледам, не означава, че не виждам."

"В крайна сметка колко пъти може да бъде разбивано едно сърце и все още да продължава да бие?"

Ами ако искрено вярваш, че нещо е истина, а всъщност дълбоко грешиш? Ами ако така упорито си убеден в правотата си, че дори отказваш да потърсиш истината? Дали тя ще замлъкне, или ще се опита да си пробие път?"

"Трябва да кова желязото, докато още е горещо."



"New Moon" - Егмонт България, 2009
превод: Елка Виденова

Доброта - Петя Дубарова

2.07.2010 г.

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

--<-@

Рисунка - Владимир Башев

30.06.2010 г.

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

--<-@

" Здрач" - Стефани Майър

29.06.2010 г.



"Със сигурност това бе добър начин да умреш - вместо някого, когото обичаш. Дори е благородно. Би трябвало това да е от значение."

"Когато животът ти предлага мечта, надхвърляща всичките ти очаквания, няма причина да тъжиш, че края идва."

"Нищо не предизвиква такива задръствания като присъствието на полицай."

"Никога не бих гледала в устата на харизан кон - или пък на кола."

"Причината нямаше значение. Важен бе единствено крайният резултат."

"Явно облаците и чувството за хумор не вирееха заедно."


"Струваше ми се прекалено, че хем са красиви, хем богати. Но доколкото имах впечатления, в живота май обикновено се случваше именно така."

"Снегът означава, че е твърде студено за дъжд.

"Никой ли не ти е казвал до сега? Животът не е справедлив."

"Всичко е въпрос на връзки."

"Ще направя, това което искам сега, пък да става каквото ще."


"Ограниченият избор има и своите плюсове."

"Хората, особено мъжете, са по-раздразнителни, когато са гладни."

"Да не споделиш какво си разбрал - ето това не е честно."


"Тъмнината е толкова предсказуема, не мислиш ли?"

"Ако я нямаше тъмнината, никога нямаше да видим звездите."

"Нищо друго не може да те държи буден през нощта както неразрешената загадка."


"Бъдещето не е изковано върху камък. Нещата се променят."


"Не е ли невероятна разликата между това да четеш за нещо, да го гледаш по филм и сам да го изпиташ?"

"Само защото устоявам на виното не означава, че не мога да оценя аромата му."

"Любовта и желанието не винаги вървят ръка за ръка."

"Безсмъртието явно дарява с безгранично търпение."

"Това му е хубавото да си човек. Нещата се променят."

"Отново е здрач. Още един край. Без значение колко идеален е бил денят, той винаги свършва."

"Някои неща не е нужно да свършват."




"Twilight" - Егмонт България, 2009
превод: Елка Виденова

"Краткият втори живот на Бри Танър" - Стефани Майър

24.06.2010 г.



"Няма двама писатели, които да подхождат към творенията си по един и същ начин. Всички се вдъхновяваме и мотивираме от различни неща; имаме си причини едни наши герои да останат с нас, докато други потъват в забвение."


"Нито една гледна точка не е маловажна."


"И храната, и боговете произлизаха от дъното."


"... на тази планета няма нищо по-могъщо от глада. Оказа се обаче, че жаждата е по-страшна."

"Та нали съм вампир. Ако това не доказва, че суеверията са истина, не знам кое."

"Доверието е най-важният елемент."


"Всяко предупреждение има значение!"

"Победа не се печели слепешком."

"Действайте заедно, пазете си гърба, не нападайте директно."

"Тези, които нарушават правилата, нямат право на избор."

"Не правим изключения. И не даваме втори шанс. Влияе зле на репутацията ни."



"The Short Second Life of Bree Tanner" - Егмонт България, 2010
превод: Елка Виденова

"Хари Потър и Огненият Бокал" - Дж. К. Роулинг

23.06.2010 г.



"Никога не съдете по външния вид!"

"Добрият домашен ду трябва да е незабележим."

"Може ли да има удоволствие, ако няма малко риск?"

"Нужни са ви знания. Нужно ви е умение. Но преди всичко ви е нужна постоянна, неотслабваща бдителност."

"Извинявай, но аз никога не харесвам хората само защото са красиви!"

"Във всяко стадо има по някоя черна овца."

"Някои хора успяват да се възползват и от най-невинните ситуации."

"Колкото и да е странно, тъкмо когато се боиш от нещо и би дал всичко да го отложиш, времето като че ли напук лети още по-бързо."


"Красиво и леко, в това е тънкостта."

"Всеки пази своето, нали така? Нима не сме ревностни стражи на поверените ни съкровищници на знанието?"

"Важно е ти какъв си, а не к`ви са ти родителите. Но някои не разбират това."

"Има някои петна, които не се изтриват. Петна, които не се заличават."

"Няма нищо по-добро от една среднощна разходка, за да ти хрумне нещо."


"Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася с подчинените си, а не с равните нему."

"Колкото повече очи гледат, толкова по-добре."

"Любопитството не е грях. Но трябва да бъдем предпазливи дори когато сме любопитни... да, да... така е..."

"Толкова лесно се манипулират почтени хора."

"Притъпяването на болката за известно време ще я направи по-силна после, когато я усетиш."


"Не е важно какъв е роден някой, а какъв е станал!"


"Истината е за предпочитане пред лъжата."

"Времето тече още по-бързо, когато те очаква нещо неприятно."


"Каквото има да става, ще стане... И тогава... щеше да го посрещне достойно."




"Harry Potter and the Goblet of Fire" - Егмонт България, 2002
превод: Мариана Мелнишка

Неизвървяният път - Робърт Фьост

21.06.2010 г.

Два пътя сред жълти дървета видях
да тръгна не можех по двата,
бях сам и зачуден застанах пред тях,
загледан към първия дълго стоях,
додето го губех в листата.
По другия после потеглих все пак
и по-добре сторих навярно -
не беше утъпкан от ничий друг крак,
макар че обрасли със гъст храсталак
еднакво те бяха коварни.

И в утрото двата лежаха пред мен
със още нестъпкана шума.
По втория крачих нататък цял ден!
Но пътя да следвам бях твърдо решен,
за връщане нямаше дума.

Отдавна, отдавна се случи това
ще кажа с въздишка едничко:
в гората застанах пред пътища два -
избрах по-самотния и онова
решение даде ми всичко.

--<-@

##### - Мина Ядкова

15.06.2010 г.

Мързи ме да гледам.
Мързи ме да слушам.
Мързи ме да чета.
Мързи ме да ме мързи.
Дори ме мързи да мисля, че ме мързи.


Искам да гледам.
Искам да слушам.
Искам да чета.
Искам да искам.
Дори искам да мисля, че искам.


Трябва да гледам.
Трябва да слушам.
Трябва да чета.
Трябва да трябва...
Дори трябва да мисля, че трябва...


Започвам да гледам.
Започвам да слушам.
Започвам да чета.
Започвам да започвам.
Дори започвам да мисля, че започвам.



И к'во?!
Гледам, слушам, чета...
Дори мисля - ама понякога.
И все пак си мисля. че дори,
когато мислиш си мислиш
глупости, които мисля, че
не трябва да се четат.
Но все пак си мисля,
че мисленето е полезно!

НО НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ, ВСЕ ПАК


The Lonely Ant


--<-@

Цената на доверието - Станка Пенчева

11.06.2010 г.

Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна, вместо да се намръщя.
Да погаля - вместо да ударя.
Да повярвам - щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали -
и пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.

--<-@

"Хари Потър и Затворникът от Азкабан" - Дж. К. Роулинг

8.06.2010 г.




"Понякога трябва да се съюзиш с онези, които би предпочел да избягваш."


"Аз никога не си търся белята... Обикновено белята сама ме намира."



"Истинските пророци са твърде малко."



"Е, по някой път хората се привързват до глупост към любимите си животни."


"Отмъщението е много сладко нещо."



"Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа..."


"Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти?"



"Harry Potter and the Prisoner of Azkaban" - Егмонт България, 2009
превод: Мариана Мелнишка

"Хари Потър и Стаята на тайните" - Дж. К. Роулинг

6.06.2010 г.



"Славата е изменчива."


"Знаменитият се познава по делата му, помни това."


"Обещанията трябва да се изпълняват."



"Колкото по-дълго разказваш, толкова по-дълго ще живееш."


"Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му."



"И най-добрите от нас трябва понякога да си вземат думите назад."


"Изборът, който правим, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности."




"Harry Potter and the Chamber of Secrets" - Егмонт България, 2008
превод: Мариана Мелнишка

Отрязах си крилете - Мадлен Алгафари

31.05.2010 г.

Едно, две, три...отрязани пера.
Боли !Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом, сестрици ! Простете !
Щом можете – още летете.
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем ще съм вълчица.

Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
един е начинът да оцелея -
да се науча да вия.
А аз – безсрамната наивница -
си въобразявах, че мога да пея.

...деветдесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам - до днес ми стигаха трошици,
а сега ?...Нали не съм вече птица ?
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.

--<-@

На приятеля ми - Вики Стоянова

30.05.2010 г.

Затвориш ли за миг очите
ще видиш колко път зад нас лежи.
А никога до днес не се запитах
какво така дълбоко ни сближи.
Отгде дойде? И как се случи всичко?
Какво събира хората? Незнам.
Аз знам, че ти сега не си самичък
и аз не съм в беда сама.
Че има често бурни дни, в които
свисти насреща вятъра суров.
Такова време пари във очите
и трябва ти приятелска любов.
Това е правото да имаш близък,
да имаш малки тайни с друг човек.
И пътят, който в щастието влиза,
да бъде по-приятелски и лек.
Когато в мене закипи тревога
и спра за миг с отчаяни мечти,
преди да кажа: "Не, не мога!"
аз чувам твоя глас - "Иди!"
И тръгвам. А над мен високо горе
се вдигат птици с пламнали криле,
усмихват ми се дружелюбни хора,
като усмивката на мъничко дете.
И ти вървиш до мен. Добър. Честит.
И ясен път пред двама ни лежи.
И тъй хубаво е! И пак се питам:
Какво така дълбоко ни сближи?!

--<-@

Ако - Ръдиард Киплинг

29.05.2010 г.

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

--<-@

"Хари Потър и Философският камък" - Дж. К. Роулинг

28.05.2010 г.



"Не показвам лицето ти, а най-горещото ти желание."


"Влез страннико, но се пази
от туй, което те грози
за грешна алчност непростима.
Че който без да внася, взима,
ще плаща скъпо на свой ред.
Предупреден си отнапред:
под пода, ако търсиш ти
туй, що не ти принадлежи,
там ще намериш "за заслуга"
освен богатство, нещо друго."



"Белезите понякога са полезни."



"Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол." :Р :)))


"Книги! И умение! Има по-важни неща... приятелство и храброст, и..."



"За добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение."



"Пари и живот, колкото си поискаш! Двете неща, които повечето човешки същества биха избрали преди всичко... Работата е там, че хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях."


"Използвай винаги истинските имена на нещата. Страхът от едно име увеличава страха от самото нещо."


"Истината... Тя е нещо красиво и страшно и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание."


"Има различни видове смелост... Нужна е доста храброст, за да се опълчиш срещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си."



"Беше жалко, но... не можеш да имаш всичко в живота."




"Harry Potter and the Philosopher's Stone" - Егмонт България, 2007
превод: Теодора Джебарова

Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

27.05.2010 г.




Чета "Пътеводител на галактическия стопаджия"...

Чета го за втори път....Стигнах до задната корица.Затворих книгата, усмихнах се "с онзи вид усмивка, която за повечето хора става причина да бъдат заключени в стая с тапицирани стени"
...и я започнах от начало.
Някой сигурно би решил, че съм изтрещяла...Ми...К`во...
Аз съм "най-обикновен човек.С други думи - двунога форма на живот на въглеродна основа, произлязла от маймуната.".
Може би с някакви ма-а-алки отклонения от обикновенността, но...
"Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са.
Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много - колелото, Ню Йорк, войните и т.н
- докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват.
И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека - и то точно по същите причини."
.

Чета и си мисля...колко по-малко схващам, колкото повече чета..."Днес ли нещо сбърках или светът винаги е бил такъв, но съм била прекалено затворена в себе си, за да забележа?"
Чета и се смея..."Ако човешките същества не мърдат постоянно устните си...започват да работят мозъците им."...От кога ли не е работил моят мозък?
Чета и се съгласявам..."Вярно е разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочела да съм щастлива, отколкото да съм права.Винаги."
Чета и отричам..."Аха...значи съм мазохист на диета..."
Абе...какво съм седнала да ви обяснявам.
Просто ще кажа в стила на меланхоличния андроид Марвин: Каква отчайващо тъпа статия!
"Това е животът - можеш да го мразиш, можеш да не му обръщаш внимание, но да го обичаш - никога."
Вземете прочетете книгата!

И не забравяйте, че "Животът е странно нещо...Какъвто си го направиш, такъв ще е."



"The Hitch Hiker's Guide to Galaxy" - Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, №96, 1988
превод: Саркис Асланян
 

Copyright © 2009 Grunge Girl BloggerTemplate Sponsored by: Premium Templates | Premium Wordpress Themes. Distributed by: Blogger Template