За грешките по пътя - Лара от "Безсъници"

Изнизват се годините така -
с вините и с уроците човешки-
една ли, две ли-вече не броя
по пътя всички мои грешки...
Отваряла съм грешната врата,
избирала съм грешната пътека.
Ранявала съм. Крила съм ръка-
за помощ трябваше да я протегна.
Винила съм- и себе си, и другите
и, скрита в малодушнички мълчания,
преглъщала съм вик и съм се губила...
Сега е ред на болните признания.
Аз все тъй падам, лутам се, боля,
ала ръка на себе си подавам-
сега си позволявам да греша
и с грешките напред да продължавам.

--<-@