На приятеля ми - Вики Стоянова

Затвориш ли за миг очите
ще видиш колко път зад нас лежи.
А никога до днес не се запитах
какво така дълбоко ни сближи.
Отгде дойде? И как се случи всичко?
Какво събира хората? Незнам.
Аз знам, че ти сега не си самичък
и аз не съм в беда сама.
Че има често бурни дни, в които
свисти насреща вятъра суров.
Такова време пари във очите
и трябва ти приятелска любов.
Това е правото да имаш близък,
да имаш малки тайни с друг човек.
И пътят, който в щастието влиза,
да бъде по-приятелски и лек.
Когато в мене закипи тревога
и спра за миг с отчаяни мечти,
преди да кажа: "Не, не мога!"
аз чувам твоя глас - "Иди!"
И тръгвам. А над мен високо горе
се вдигат птици с пламнали криле,
усмихват ми се дружелюбни хора,
като усмивката на мъничко дете.
И ти вървиш до мен. Добър. Честит.
И ясен път пред двама ни лежи.
И тъй хубаво е! И пак се питам:
Какво така дълбоко ни сближи?!

--<-@