Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс
27.05.2010 г.
Чета "Пътеводител на галактическия стопаджия"...
Чета го за втори път....Стигнах до задната корица.Затворих книгата, усмихнах се "с онзи вид усмивка, която за повечето хора става причина да бъдат заключени в стая с тапицирани стени"
...и я започнах от начало.
Някой сигурно би решил, че съм изтрещяла...Ми...К`во...
Аз съм "най-обикновен човек.С други думи - двунога форма на живот на въглеродна основа, произлязла от маймуната.".
Може би с някакви ма-а-алки отклонения от обикновенността, но...
"Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са.
Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много - колелото, Ню Йорк, войните и т.н
- докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват.
И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека - и то точно по същите причини.".
Чета и си мисля...колко по-малко схващам, колкото повече чета..."Днес ли нещо сбърках или светът винаги е бил такъв, но съм била прекалено затворена в себе си, за да забележа?"
Чета и се смея..."Ако човешките същества не мърдат постоянно устните си...започват да работят мозъците им."...От кога ли не е работил моят мозък?
Чета и се съгласявам..."Вярно е разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочела да съм щастлива, отколкото да съм права.Винаги."
Чета и отричам..."Аха...значи съм мазохист на диета..."
Абе...какво съм седнала да ви обяснявам.
Просто ще кажа в стила на меланхоличния андроид Марвин: Каква отчайващо тъпа статия!
"Това е животът - можеш да го мразиш, можеш да не му обръщаш внимание, но да го обичаш - никога."
Вземете прочетете книгата!
И не забравяйте, че "Животът е странно нещо...Какъвто си го направиш, такъв ще е."
"The Hitch Hiker's Guide to Galaxy" - Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, №96, 1988
превод: Саркис Асланян