"Най-добрата част на всеки разказ е любовта."
"Въпроси
Тяло ти си мой дом
мой кон и моя хрътка
какво ще правя когато загинеш
Къде ще спя
как ще яздя
как ще ловувам
Къде мога да отида
без буйния си
бърз кон
Как ще познавам
че в гъсталака отпред
дебне опасност или има съкровище
Когато доброто ми умно
куче Тяло е мъртво
Как ще лежа под открито небе
без покрив над главата и без врата
напътствана само от вятъра
как ще се крия
само с облак за покривка?
Мей Свенсон"
"Че кой от нас не би се съгласи доброволно, ако нещо е за по-голямо добро? Но дали в случая е така?"
"Насилието не е нашият избор. Заставаме с лице към него, когато трябва."
"Всеки намира утеха по свой начин."
"По правило душите не говорят нищо друго, освен истината."
"Разказвачеството беше най-цененият от всички таланти, защото облагодетелстваше всички."
"Омразата беше нещо зловещо, беше болка."
"Твърде тъмно е, за да е горещо или може би твърде горещо, за да е така тъмно. Едно от двете не е нормално."
"Цивилизацията е смъртоносна."
"С нови уши историите изглеждат отново като нови."
"В продължение на много хилядолетия хората така и не са могли да обяснят какво е любовта. До каква степен е физическо явление и до каква духовно? До каква степен в нея играе роля случайността и каква съдбата? Защо връзката между идеалните двойки се разпада, а тази между напълно неподходящите се запазва? И аз като тях не знам отговорите. Любовта е просто там, където я има."
"Ние превръщахме нашите светове в по-добри места за живеене, това беше абсолютно задължително. В противен случай нямаше да ги заслужаваме."
"Аз се желаех. Нямаше да позволя да унищожат това, което беше мое."
"Когато се стигне до употреба на сила, не винаги може да се проявява максимална предпазливост."
"Всеки свят е уникален по своему. Ако не си живял в него, не е възможно да го разбереш напълно..."
"Побърканите са тъкмо хората, които биха могли да оцелеят. Хора, които виждат Биг Брадър там, където него го няма. Хора, които подозират останалото човечество, преди то да е станало наистина опасно. Хора, които имат готови скривалища."
"Вярата ми е нещо непознато. Не знам дали да се осланям на нея..... Тогава се довери!"
"Подай му пръст и ще сграбчи цялата ръка."
"Изглежда, че има някои неща, които не могат да умрат."
"Животът не е любезен."
"След всичко, което съм видял, ако не съм се научил на състрадание, не бих струвал много."
"В тези неща майките не постъпват според логиката. В тях участват прекалено много чувства. Майчинството е винаги емоционално."
"Може би нарочно беше така. Може би без низостите не би могло да се стигне до висотите. Душите изключение ли бяха от това правило? те биха ли могли да имат светлината, без мрака на този свят?"
"Отчаяни времена... Не можем да си позволим любезности в света, който създадохте. Ние сме бегълци, един застрашен вид. Изборът е само живот или смърт."
"В човешкото сърце страхът се превръщаше в ненавист и желание за насилие."
"Знаех човешкия израз за прекалена скръб - разбито сърце... Обаче винаги съм го считала за хипербола, за традиционно описание на нещо, което няма истинска физиологична връзка, като например зелен хайвер. Затова не бях подготвена за болката. За гаденето, да, за стягането в гърлото, също както и за сълзите, които започнаха да парят очите ми. Но какво беше това болезнено усещане точно под гръдния кош? В това нямаше никаква логика. А и не беше само болезнено усещане, а някакво извиване и дърпане в различни страни."
"Да знаеш, че някой страда под покрива ти, е като да те сърби, а да не можеш да се почешеш."
"Безсмислено е да се пренебрегва истината. Не става по-лоша, ако бъде изречена на глас."
"Вселената е голяма и компанията е много разнообразна."
"Загадъчната връзка между майка и дете - така силна на тази планета... Нямаше по-силна връзка от тази, в която си готов да дадеш живота си за другия."
"Хубаво е да си имаш прякор. Кара ме да те чувствам като стар приятел."
"Самопознанието е полезно за душата."
"Винаги съм бил на мнение, че ако човек поиска, може да се погажда с всеки. Харесва ми да проверявам на практика теориите си."
"Просто трябва да отлагаме. Бурите отминават."
"Аз съм такава, каквато съм. Не мога да променя това, дори ако всичко останало се промени. Остани си такава, каквато си, но ми позволи и аз да правя същото."
"Винаги гледаше на нещата откъм по-светлата им страна. Можеше да види светлата страна и на черна дупка."
"Човекът също е условно понятие... Мисля, че то включва също състрадание или поне малко съчувствие."
"Ти си по-умният, но аз съм по-красивият. Струва ми се, че е справедливо."
"Странно е как животът и любовта продължават."
"Ние, човеците, не се придържаме чак толкова много към логиката. У нас диапазонът на доброто и лошото е много по-широк... Е, може би повече на лошото... Ние ценим индивидуалното. Може би, ако трябва да бъдем съвсем точни, му придаваме прекалено голямо значение."
"Човешкият живот е така невъзможно объркан. Каква каша."
"На война всичко е справедливо. Както и в любовта."
"Понякога най-доброто скришно място е това, което се вижда отвсякъде."
"Най-хитрият начин да скриеш нещата е да ги оставиш на открито."
"Смехът беше нещо като свеж бриз... прочистваше всичко по пътя си през тялото и караше всичко да се чувства добре. Имаха ли другите видове такъв прост лечител? Не си спомням нещо подобно."
"Винаги е по-добре да си любезен."
"Или всичко, или нищо."
"Ако се скиташ дълго сам в пустинята, неминуемо нещо ще ти се случи."
"Щом като прекосиш прекалено много ледени полета, накрая ще станеш за храна на ноктестия звяр."
"В края на краищата имаше ли нещо по-важно от обичта? Не беше ли това най-важното от всичко за една душа?"
"Понякога дори честния човек отстъпва пред принудата."
"Ние сме хора, егоисти сме и не винаги правим това, което е правилно."
"Изглежда на тази планета не можеше да има радост, без да има равна по тежест мъка, за да я балансира върху някаква незнайна скала."
"Защо животът и любовта вървят ръка за ръка? Какъв е смисълът?"
"Аз съм такава, каквато съм. Не мога да променя това, дори ако всичко останало се промени. Остани си такава, каквато си, но ми позволи и аз да правя същото."
"Винаги гледаше на нещата откъм по-светлата им страна. Можеше да види светлата страна и на черна дупка."
"Човекът също е условно понятие... Мисля, че то включва също състрадание или поне малко съчувствие."
"Ти си по-умният, но аз съм по-красивият. Струва ми се, че е справедливо."
"Странно е как животът и любовта продължават."
"Ние, човеците, не се придържаме чак толкова много към логиката. У нас диапазонът на доброто и лошото е много по-широк... Е, може би повече на лошото... Ние ценим индивидуалното. Може би, ако трябва да бъдем съвсем точни, му придаваме прекалено голямо значение."
"Човешкият живот е така невъзможно объркан. Каква каша."
"На война всичко е справедливо. Както и в любовта."
"Понякога най-доброто скришно място е това, което се вижда отвсякъде."
"Най-хитрият начин да скриеш нещата е да ги оставиш на открито."
"Смехът беше нещо като свеж бриз... прочистваше всичко по пътя си през тялото и караше всичко да се чувства добре. Имаха ли другите видове такъв прост лечител? Не си спомням нещо подобно."
"Винаги е по-добре да си любезен."
"Или всичко, или нищо."
"Ако се скиташ дълго сам в пустинята, неминуемо нещо ще ти се случи."
"Щом като прекосиш прекалено много ледени полета, накрая ще станеш за храна на ноктестия звяр."
"В края на краищата имаше ли нещо по-важно от обичта? Не беше ли това най-важното от всичко за една душа?"
"Понякога дори честния човек отстъпва пред принудата."
"Ние сме хора, егоисти сме и не винаги правим това, което е правилно."
"Изглежда на тази планета не можеше да има радост, без да има равна по тежест мъка, за да я балансира върху някаква незнайна скала."
"Защо животът и любовта вървят ръка за ръка? Какъв е смисълът?"
"The Host" - Сиела, 2009
превод: Павел Талев
превод: Павел Талев