"Трябва да бъда своето жалко аз... няма да лъжа никого."
Нилс Лофгрен
"Аз правя това, което правя, по най-сериозни причини: Любов, пари и призвание. Приказките за ирационалното са най-нормалния начин, който знам, за изразяване на света, в който живея."
"Да се спори е чудесно ( без споровете много литературни критици и преподавателите щяха да са безработни )."
"Състоянието на омайване от измислената обстановка може би не е най-доброто нещо на света за един писател."
"... ( по някакво причина подаръците, които изглеждат най-желани, често не работят )."
"Искам още да го обмисля"- в това извинение имаше един цял свят на потенциална промяна."
"... както Достоевски, този умен руснак, беше казал на малкия си брат, когато и двамата били умни млади руснаци: опитай се през следващите трийсет секунди да не мислиш за синеока бяла мечка. Беше трудно да се направи."
"Дори и петнайсетгодишните, които очевидно са предопределени за членове на племето на Разумните, дилемите рядко траят повече от седмица."
"Летовниците можеха да правят каквото си искат ( и го правеха ). Те всички бяха луди и правеха всичко по луд начин. Да съществува с тях - добре. Но да го сбъркат с тях? Не. Абсолютно не."
"Дори и най-добрите бащи не знаят всичко за синовете си, когато тези синове вече са станали на петнайсет."
"Бог не обича страхливите."
"Никой вече не прави нещата здрави. Говорят за чудесата на модерната наука, за синтетика, за нови сплави, полимери, Бог знае още какво. Нямаше значение. Боклук. Наистина от боклук се прави всичко в днешно време и няма нужда да работиш усилено, за да разбереш един апарат, направен от боклук."
"Щом никога не те питат, никога не ти се налага да казваш."
"Ако този въпрос се повдигне - ние трябва да кажем. Ако не - не трябва. Просто това е начинът, по който се правят нещата в света на възрастните. Звучи кофти, предполагам, и понякога наистина е кофти, но така правим."
"Когато си млад и нямаш нито гърне, в което да се изпикаеш, нито прозорец, през който да го изхвърлиш, бракът през цялото време е в напрежение. Няма значение колко се обичате един друг, този брак е като един претоварен кон и знаеш, че може да падне на колене или дори да се катурне мъртъв, ако всички лоши неща се случат във всички лоши моменти."
"Нямаш представа колко е трудно понякога да кажеш "благодаря". Надявам се никога да не разбереш."
"Такъв е светът... Така или иначе, в края на краищата той ни убива."
"Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат."
"Което е минало, е минало и което е сторено, е сторено."
"Светът е пълен със странности."
"Няма нужда да бъдеш тъп, за да бъдеш упорит."
"Казват, че за нас времето е четвъртото измерение и ние знаем, че го има, но не можем да го видим. Не можем дори да почувстваме как минава, въпреки че понякога, особено когато ни е скучно, май че ни изглежда, че го чувстваме."
"Човек никога не си определя среща с късмета - той има навика просто да не идва, когато хората най-много се нуждаят от него. Но ако ти се изпречи на пътя сам... е, разумно е да пуснеш всичко, което държиш, и да се погрижиш за него - да го нахраниш и напоиш, колкото можеш по-обилно. Късметът винаги се отплаща, ако се отнасяш добре с него."
"И все пак да знаеш, че едно неща е там, дори да знаеш, какво е то... това не намалява очарованието действително да го видиш за пръв път."
"Колко ли бързо може да бие сърцето на човек, преди въпросният човек да пукне от страх."
"Чувството на облекчение беше неизразимо и все пак толкова ясно, колкото и усещането, когато било по щастлива случайност, било воден от някакво чувство, някой намери онази сърбяща точка на гърба на другия, която той не може сам да почеше, улучи я точно, за секунда предизвика само с докосването си чудноватото по-лошо усещане, натискането на пръстите... и после, о, благословено облекчение!"
"Винаги имаше начин."
"Още едно от нещата, които добрият бизнесмен трябва да знае, е да разбира кога е победен."
"Ако си тръгнал да лъжеш, трябва да изречеш цял куп лъжи."
"Пластмасата и бетонът съвсем не се понасят."
"Трудът на лозаря е тежък, но дава добри плодове."
"Човек не може да върви против природата си.
.....
Хайде де, човек не можел да върви против природата си. Това е глупост и ти го знаеш. Не е в природата на човека да яде кал, но може да изядеш цяла купа, за Бога, ако някой е насочил пистолет към главата ти и ти каже да го направиш."
"Дяволът винаги има късмет."
"Времето бяга като лудо."
"Това, което може да те изцери, трябва да се изтрае."
"Когато се случва нещо наистина зловещо, не е ли почти задължително човек да е сам?"
"Кучето не знае нищо за осмиците, но дори и куче може да различи неясната форма на вечността, ако инстинктите му са добре тренирани."
"Ключалката е толкова здрава, колкото вратата в която я слагаш. Хората никога не се замислят."
"Чудя се колко бащи имат възможността да видят как ще изглеждат синовете им като мъже? Той няма винаги да изглежда толкова напрегнат - толкова силно опънат - Боже, надявам се, че няма, - но ще изглежда горе-долу така. И Исусе Христе, ще бъде хубав!"
"Да правиш нещата импулсивно е добър начин да тръгнеш в неправилната посока и да си изгърмиш патроните."
"Моля те, не ме спирай. Моля те, не ме събуждай. Това е животът ми."
"Когато имаш работа със скункс, трябва да си готов за миризмата."
"И да си бил веднъж невнимателен, това не значи, че трябва да бъдеш все такъв."
"Когато не съм прав, искам да мисля, че съм достатъчно голям, за да го преглътна, независимо колко ми е мъчно."
"Хората, които само се опитваха да бъдат пестеливи, бяха бедни, неосведомени души, които плуваха по живота в неясно и постоянно състояние на разочарование."
"Още един, купен на старо, няма да е решение, а проблем."
"На ваша собствена отговорност" беше не само това, което той искаше да каже, а и което често казваше, пък и трябваше да се живее, нали?"
"Помнеше какво означава, когато трябва да чакаш - скрит, с пушка в ръка, докато другарите ти се приближават към теб през гората и нарочно шумят, колкото може повече, и се надяваш от дърветата да изкочи нещо и да се насочи към празното място, където чакаш, а полето ти на обстрел е нищо и никакъв един безопасен ъгъл, който минава точно пред другите. Не трябва да се тревожиш, че може да ги улучиш - трябва да се тревожиш само дали ще улучиш елена.
Отначало се чудиш дали можеш да го уличиш, когато и ако се покаже. После се чудиш дали изобщо ще можеш да стреляш. После се надяваш, че еленът ще остане хипотетичен, така че да няма нужда изобщо да опитваш..."
"Не. Не го желая. Светът е пълен с изпитания, но на дванайсет години си твърде млад, за да се срещнеш с тях."
"Не искам никога да бъда на близко разстояние до истината."
"Това, от което те боли, е дългът, в който си влязъл.
Но това, което те довършва, е лихвата."
"Four Past Midnight - The Sun Dog" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви
