"Животът е серия от цикли - колела в колелата. Някои се преплитат с други, някои се въртят самостоятелно, но всички имат определена, повтаряща се функция."
"Приятно е да можеш от време на време да се отдръпваш и да казваш: "Има правило, въпреки всичко! Не съм сигурен какво означава то, но за Бога, виждам го!"
"Писането, както го виждам, е съкровен акт - съкровен като сънуването."
"Да седнеш пред пишещата машина или да вземеш молива е физически акт; духовният аналог е да гледаш през един почти забравен прозорец - прозорец, който предлага обикновен изглед под съвсем различен ъгъл... един ъгъл, който превръща всекидневното в необикновено. Работата на писателя е да се взира през този прозорец и да съобщава това, което е видял.
Но понякога прозорците се чупят."
"Правото си е право, справедливото си е справедливо и нещо трябва да се направи."
"Какво приспособяващо се животно е наистина човекът: когато някой ти подава нещо, първата ти реакция е да го вземеш. Няма значение дали е чек за хиляда долари или пръчка динамит със запален съскащ фитил - първата ти реакция е да го вземеш."
"Лудостта не прихваща (освен може би в случаите на продължително общуване)."
"Не беше добре.
Беше прекалено близо до истинския живот, за да бъде добре."
"Жена, която би откраднала любовта ти, когато любовта ти наистина е всичко, което имаш, не е никаква жена."
"... но този мъжки ум... за Бога... каква гадост!"
"Ровенето в собствените боклуци успокояваше."
"Не този август, нито този септември - през тази година трябва да правиш, каквото ти харесва. Но отново идва време. Винаги идва. Рано или късно ти отново пъхаш нещо в старата си голяма няма уста. Питие, цигара, може би дулото на ловджийска пушка. Не този август, нито този септември...
... за съжаление беше октомври."
"Когато ти дойде идея за разказ, никой не ти дава квитанция. Няма никакви доказателства. А и защо да има? Никой не ти дава квитанция за нещо, което получаваш безплатно... Идеята идва безплатна, чиста и без всякакъв баласт... Писането на разказ винаги малко прилича на кражба и може би винаги щеше да е така."
"Спеше твърде много, а да спиш твърде много е признак на депресия."
"Адът вероятно е като чувството, което имаш, след като си спал твърде дълго или твърде дълбоко в горещ следобед. Най-лошото не беше във физическото усещане. Най-лошото беше в обезсилващото, дезориентиращо чувство да бъдеш извън себе си, някак си да бъдеш наблюдател, който гледа през две телевизионни камери със замъглени обективи."
"Ако четиристотин маймуни блъскат по четиристотин пишещи машини в продължение на четири милиона години, някоя от тях все ще напише пълните съчинения на Шекспир."
"Да си умен, не значи непременно да си честен. Всъщност мисля, че по-скоро става обратното."
"Беше писател. Все пак отговаряше на двете главни изисквания: разказваше приказка, която искаш да чуеш до края, дори и да имаш ясна представа какъв е краят, и беше убеден в глупостите, които изграчваше."
"Говоренето не е доказателство."
"Правото си е право, а честното си е честно."
"Ако хората наистина искаха, винаги звънваха повторно."
"Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш."
"Ако стигна пръв, ще направя белег с тебешир на вратата...
... а ако аз стигна първа, ще го изтрия."
"Промяната е добра колкото почивката."
"Хората често продължават да вярват или се опитват да вярват, дори и когато краят не е само написан на стената пред очите им, но и е написан с букви, достатъчно големи, за да бъдат прочетени от сто метра без бинокъл. Когато става дума за нещо, за което наистина те е грижа и чувстваш, че имаш нужда от него, е лесно да се мамиш, лесно е да бъркаш живота си с телевизията и да се уверяваш, че това, което е тръгнало на зле, в крайна сметка ще се оправи... може би след следващото прекъсване на филма за реклами... Без големите си способности за самоизмама, човешката раса би полудяла дори повече, отколкото вече е.
Но понякога истината пробива стената и ако съзнателно си се опитвал да мислиш или мечтаеш да заобиколиш тази истина, резултатите може да се окажат съкрушителни - все едно че си попаднал на пътя на приливна вълна, която с рев преминава не над, а през вълнолома, издигнат на пътя и, и го разрушава напълно - и него, и теб."
"Човек можеше да бъде нечестен само до известно време - когато нещата продължават достатъчно дълго, те почти винаги се развииват до точка, в която трябва или да кажеш истината, или да изградиш една откровена лъжа."
"Понякога животът наподобява изкуството, нали знаете?"
"В трудни времена... той винаги пишеше лесно. Трудностите дори му бяха необходими. Беше хубаво да имаш подръка онези измислени светове, в които да се върнеш, когато истинският ти е причинил болка."
"Пикаенето и мисленето имат много общо помежду си... И двете можеш да ги отлагаш... но не вечно."
"Да стигнеш само до средата не е най-доброто, но все пак половината е по-добре от нищо."
"Съществуват само около пет наистина добри разказа, а писателите просто отново и отново ги преразказват с различни герои."
"Ако нещо може да те накара да понесеш шока, това е постояннотоо повтаряне на известни факти."
"Колкото повече остарява човек, толкова по-лесно е да го сплашиш."
"Когато са обхванати от паника, хората могат да извършат действия с почти свръхестествена сила... а усещат огромното напрежение в телата си едва след отминаването на емоциите."
"Любимото занимание на всички. Безкрайни приказки за хора, чиито имена са виждали във вестниците."
"Е, никакви новини значи добри новини, както казват."
"Работата е спасила много хора."
"Човек никога не знае какво ще направят или няма да направят хората от въздесъщото племе на Лудите. В това е техният съмнителен чар. Всичко е възможно."
"Старато правило от Виетнам: "Избий всички и остави Бог да ги дели на добри и лоши."
"Нещата никога не се връщат обратно."
"О, животът беше такава комедия."
"Four Past Midnight - Secret Window, Secret Garden" - Ведрина, 1992
превод: Йосиф Леви
