Чета "Пътеводител на галактическия стопаджия"...
Чета го за втори път....Стигнах до задната корица.Затворих книгата, усмихнах се "с онзи вид усмивка, която за повечето хора става причина да бъдат заключени в стая с тапицирани стени"
...и я започнах от начало.
Някой сигурно би решил, че съм изтрещяла...Ми...К`во...
Аз съм "най-обикновен човек.С други думи - двунога форма на живот на въглеродна основа, произлязла от маймуната.".
Може би с някакви ма-а-алки отклонения от обикновенността, но...
"Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са.
Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много - колелото, Ню Йорк, войните и т.н
- докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват.
И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека - и то точно по същите причини.".
Чета и си мисля...колко по-малко схващам, колкото повече чета..."Днес ли нещо сбърках или светът винаги е бил такъв, но съм била прекалено затворена в себе си, за да забележа?"
Чета и се смея..."Ако човешките същества не мърдат постоянно устните си...започват да работят мозъците им."...От кога ли не е работил моят мозък?
Чета и се съгласявам..."Вярно е разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочела да съм щастлива, отколкото да съм права.Винаги."
Чета и отричам..."Аха...значи съм мазохист на диета..."
Абе...какво съм седнала да ви обяснявам.
Просто ще кажа в стила на меланхоличния андроид Марвин: Каква отчайващо тъпа статия!
"Това е животът - можеш да го мразиш, можеш да не му обръщаш внимание, но да го обичаш - никога."
Вземете прочетете книгата!
И не забравяйте, че "Животът е странно нещо...Какъвто си го направиш, такъв ще е."
"The Hitch Hiker's Guide to Galaxy" - Изд. Георги Бакалов, Варна. Биб. Галактика, №96, 1988
превод: Саркис Асланян
